напред назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]



На "Морска"...


На "Морска" пак под бившите дървета

изплащам тоя риск - да съм поет.

Как плачеш ти - жената на поета -

със стерео-сълзи в един без пет.

 

Прости ми ти - свирепа - нежно-мила

във тоя миг от грепфрут по-горчив

не искам... Не! Но пак със страшна сила

пропадам аз на някакъв мотив.

 

Секунда по- секунда все по-властно -

категоричен, песенен, жесток -

той ме изпълва целия с опасно

насилие - в прекрасния си скок.

 


напред горе назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух