напред назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]



Там далеч, далеч в Бургас...


Там далеч, далеч в Бургас,

там - в самия пясък,

пролетен се виждам аз

и в дъждовен блясък.

 

Мислех си с пътуващ глас

че съм сам - и вечен.

Лъжех - а не знаех аз -

че съм - малък и далечен.

 

Как да знам че съм пиян

аз от дъжд и песен,

дъжд със вкус на океан

и на път чудесен.

 

Как да знам че съм щастлив

в тоя стръмен пясък.

Аз не вярвах, че съм жив,

а бях жив - до блясък.

 

Бях по-жив от кратък вик

на делфин - и гларус.

Цял - във техния език,

старт, печал и радост...

 

Там далеч, далеч в Бургас,

там от зимен пясък,

аз изграждам своя глас -

острият му блясък.

 


напред горе назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух