Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]

Листата капеха в червено озарени.

На "Морска" - улица с печално реноме,

ти спря до мене и над мене - срещу мене -

сърцето ми преряза с рязко "Не".

Сърцето ми бе в свойта първа сила.

Не беше бившо то както сега.

На всички пролети събрало хлорофила

се пръсна то - позеленя снега.

Благодаря за твойто рязко "Не" любима.

Ти, моя болко, първа ти - мерси.

И тая първа, скръбна радост че ме има

в страни - от космоса на твоите коси.

А ти - ти влезе с другия спокойно в ресторанта

където светеха бутилките с вино.

Излезе после и се смееше пияна

и той те облада в едно "Рено"

Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]