напред назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]



В двора на Караджата


Земята го прибра и гроб му стана.

А тука го родиха на тревата

две борчета - два сини ятагана.

И моят вик: - Къде е Караджата?

 

Защото още има по земята -

 

коне, зацвилили за мъжки колене,

ками, заплакали за мъжки длани,

глави, презрели свойте рамене,

и страшни думи, в нощи изковани.

 

Защото не умира Караджата.

 


напред горе назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух