напред назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]



Жетварят


Не вали. Престана с класовете

облака да разговаря.

Мъдри и не мъдри, отстъпете,

посрещнете моя брат, жетваря.

 

Той върви - жениха на земята,

зрялата, която чака сърпа.

Върху раменете му дъгата

затрептя като сватбарска кърпа...

 

И отново слънцето разгаря

на небето зреещо венеца...

Аз вървя три стъпки след жетваря

с древната цигулка на щуреца

 

да му свиря, леко да му бъде.

 


напред горе назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух