напред назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]



Възхвала на думите


На Тома Бинчев

 

Вий идвате с лица от звук - обичам

лицата ви - живота ви голям!

Приемам ви и смело ви изричам -

не искам в този свят да бъда сам!

Не искам да съм мъртъв - не забравям

чудесния ви звук, и цвят, и вкус!

И питам аз - със всички разговарям

и всички ме израчат наизуст...

Аз разговарям - думите напират -

с предмети и животни... Зная аз,

че птиците най-ясно ме разбират,

но нямат думи те във своя глас!

Прекрасни думи - Маса! Стол! Театър!

Прозорец! Свобода! Бургас! Готов!

България! Живот... Живот! И вятър!

И милост! Дон Кихот! Здравей! Любов!

Любов! И скръб! Любов... Аз се забравям

на думите в сияещия дъжд -

 

задъхвам се, изчезвам, полудявам -

не зная кой съм аз - но изведнъж

се вдига от асфалтовия хаос

човешкото ми име - моя знак -

и аз отново съм във свойта цялост! -

спасен съм - и отново в нечий влак!

Вий идвате с лица от звук - с приличен,

с небрежен, с възхитителен и строг

живот и ритъм - толкова различен, -

но винаги с един-единствен Бог!

 


напред горе назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух