напред назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]



Етюд (Ван Гог)


В чест на художника Винсент Ван Гог

 

Забравен от самия Бог,

живял холандеца Ван Гог!

В самия ад - наречен Арл -

и живял!

Разказват - пиел и абсент!

- Здравейте, господин

Винсент!

Но стига! Вий сте много блед!

- Как стига? Много съм зает!

Рисувам този слънчоглед!

Ах, той е точния портрет

на слънцето... Какъв пожар

е слънчевата юлска жар!

Подобен на жътвар - със плащ

захвърлен, с мозък треперещ -

рисува той... Какъв абсент!

- Здравейте, господин Винсент!

Но вий сте трескав! Много слаб...

- Как трескав? Аз рисувам хляб!

Ах, хляб от кръв и смях, и сол...

А вас... ви виждам с ореол

на ангел... Страшния мистрал

люлее пламналия Арл!

Най-после полудял - със стон

ридай той в пустия си дом -

рисува той - и пий абсент!

- За бога, господин Винсент!

Но стига! Вий сте страшно блед!

- Мълчете! Много съм зает!

Рисувам! Искам... Този път

съм виолетов... Син...

Не!... Жълт!

Но смъртно жълт... Какъв покой! -

Рисува той! Рисува той -

холандеца Винсент Ван Гог...

Портрета на самия Бог!

 

Накрая, от шега обзет,

изрече той: Автопортрет!

 


напред горе назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух