напред назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]



Бях на самия връх...


Бях на самия връх на мойта младост.

Бях див, несъразмерен и красив.

Обичах те без милост аз - със ярост -

и се учудвам, че останах жив.

 

Бях млад, красив и неправдоподобен.

Как падах аз над тъмния ти глас.

Виновен съм - от твоя скръбен спомен

не справедливост - милост искам аз.

 

И пак сънувам оня светъл хаос...

(Не подозирах, а съм бил щастлив.)

Обичах те без милост аз - със ярост.

 

И съжалявам, че останах жив.

 


напред горе назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух