напред назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]



Най-после тялото ти е узряло...


Най-после тялото ти е узряло.

Ти облаците си взриви - скочи.

И в скока си на светлото си тяло

чадърите ни траурни стъпчи.

 

Ах, скачай ти и с цялата си сила

ме блъскай по лицето - възкреси

на зимните ми мисли хлорофила,

усмивката ми - бившите коси...

Танцувай - аз съм твой и аз отново

във твое име - ще се отрека.

Ще млъкна аз пред мощното ти слово

на колене - със шапка във ръка.

И пак отново в струите ти гъсти,

там някъде - на края на нощта,

аз ще целуна святите ти пръсти -

седефа на нозете те - в калта.

 


напред горе назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух