напред назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]



Кълна се пред лицето на Дактила...


Кълна се пред лицето на Дактила,

на Калиакра в грозния прибой,

спасителя се давеше - със сила,

със страшна сила давеше се той.

 

Той - музика от мускули и стави.

Роденият под знака на Лъва,

не вярваше - о, Боже, - че се дави,

самите ний се вярвахме в това.

 

Но давеше се той. С полупечални

движения в пенливия прибой,

пред всички нас тълпа потенциални

удавници... Ах, давеше се той

 

красиво... Без да вярва, че умира.

Прибоя за минута го срази.

(И лятото - финала му - Елвира

заплака с аркансилови сълзи.)

 

До дъно той душите развълнува.

Как гледахме ний в празния прибой.

Какво, че той не знаеше да плува?

Ний вярвахме, че ни спасява той.

 


напред горе назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух