напред назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]



Посвещение в ретровкус


Твоя поглед - далечен и тъмен

заплашително тъмен и млад.

Тоя крак - твоя крак е тъй стръмен -

"Скайлаб" към самия ад...

 

* * *

Но живей - съществувай - да бъдеш!

И да дишаш - да не умреш!

Позволявам ти да ме лъжеш

и със нежност да ме предадеш!

 

* * *

Изведнъж си спомних, че съм жив

и ви обичам!

Но как? Да ви обичам съм забравил аз.

На сън по навик галваничен - изричам

с изпепелен от алкохол и ужас глас.

Но как да ви обичам аз?

 

* * *

Бавно кервана минава...

мираж след мираж...

Кураж!

Камило моя!

 


напред горе назад Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух