напред назад Обратно към: [Дванадесетата луна][Албина Опанасенко][СЛОВОТО]



Когато сутрин пясъкът...


Когато сутрин пясъкът си тръгва, океанът още се

полюшва върху вълните на неоновия сън, а рибарите

сънуват, че са риби - единствени будуват раковините:

да чуят и разкажат всяко раждане и всяка смърт,

облечени във бяло - на перлите смутения покой в

изтънчената вкамененост на корала.

 


напред горе назад Обратно към: [Дванадесетата луна][Албина Опанасенко][СЛОВОТО]

 

© 1998 Албина Опанасенко. Всички права запазени!

 


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух