напред назад Обратно към: [Дванадесетата луна][Албина Опанасенко][СЛОВОТО]



Камъкът


Камъкът

 

не може да се смее

да се радва

до полуда да подскача

като гумена

играчка

 

при допир

вледенява въздуха

крилата

сенките

със камък облицова

зазижда

всеки вход

към светлината

 

със сърце

не го поглеждай

ще пропаднеш в цепките

от недодялан опит

за усмивка

и в тях

ще видиш

 

камък.

 


напред горе назад Обратно към: [Дванадесетата луна][Албина Опанасенко][СЛОВОТО]

 

© 1998 Албина Опанасенко. Всички права запазени!

 


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух