напред назад Обратно към: [Дванадесетата луна][Албина Опанасенко][СЛОВОТО]



Жената, която върви по морето


Като водорасли свежи

и нетрайни

са желанията й.

 

Вятърът рискува в клопките

на учестеното й

дишане.

 

Пясъкът

премигва

сластно.

 

Пяната

е нероденото й

повторение.

 


напред горе назад Обратно към: [Дванадесетата луна][Албина Опанасенко][СЛОВОТО]

 

© 1998 Албина Опанасенко. Всички права запазени!

 


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух