Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Танцува младият огън, лудува.

С нощта умислена се препира с хъс.

Залп от искри, и той атакува,

а тя мълчаливо ги пие без дъх.

Додето накрая уморени се слеят

туптяща жарава и мек полумрак

стихиите свои в нестинарки да влеят,

оня езически, небесно-огнен екстаз.

И тихо зашепват иконите в здрача.

Жаждата огнена лудва в кръвта.

Нозете танцуват, сърцата им плачат,

загребват с шепи, разравят жарта

сякаш душите си дръзко разравят -

съскаща болка, смела мечта.

Във всяка стъпка с вяра посяват

поличби за здраве и обич в жарта.

И леко припадат звездите в очите.

Благовейно смълчан сега е светът.

Старите рани със огън измити

се превръщат в душевни крила.

Нощни жрици, покорили стихиите,

денем сте отрудени, крехки жени.

Под белите ризи въглени криете,

само в очите издайно, проблясват искри.

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!