Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Бяла магия...

А в мен - гневен парад

на мисли полудопустими

рушащи...

или подчертаващи

кристалния хлад.

Чувам белите стъпки.

Снегът ритуално

по мене пълзи,

гали ме,

като невеста ме кичи

със своите бели сълзи.

В най-чистата дреха

без звук ме облича,

за да има делникът утре

какво да топи...

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!