напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



Денят се събуди


Денят се събуди

сякаш в моите шепи...

Хладно-морав и дързък.

Лъч, а после тъгата

в мъгла го облече...

Вече даже не питам.

Просто няма защо.

Бавно мисли разплитам

от вятърни пръсти...

странно писмо...

А мирише на пролет

тая пуста мъгла

чертае по мене...

или...

аз я кроя...

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух