Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Зад близкия баир напира веч нощта.

Разтапя бавно делничните грижи.

В къдели меки ни заплита тишина

и вятър нежно голото ми рамо ближе...

Пак погледни ме със очите на страстта.

Не ме реди в хербария от чувства.

Със жажда лепкава, уханна топлота

звъни и като грозд узрял се пръсва...

Миг е...

Зад близкия баир прокрадна се нощта

натегнала от делничните грижи.

Изпуснахме, изпуснахме мига...

и суховей в душите ни хербария си ниже...

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!