напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



Тишината е млечния път


Тишината е млечния път,

който към теб ме отвежда.

Помниш ли, на един кръстопът

изпуснахме тънката прежда

и се заплетоха в меки вълма

пътища набързо редени.

Благословена за нежност ръка

погали жадни вселени...

 

Мигове, мигове, мигове...

Звезден прах в очи на слепец.

За проглеждане нужни са взривове

не приспивни брътвежи на жрец.

И всяка нощ от жажда пресипвам,

разпиляла по бездните глас,

хлъзгави истини все да опипвам...

Теб ли търся или себе си аз?...

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух