напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



Хей, момиче...


Хей, момиче,

на къде си затичано? -

Ръсиш по пътя си

люляков цвят.

Бързат мечтите

с жажда разпукани,

с какавидена нежност

и свян.

Ще бъдеш и фея,

ще бъдеш и вещица -

пожари ще палиш,

в пожар ще гориш.

Ще бъдеш светица,

ще бъдеш и грешница -

на колене ще те молят,

ореоли с замах ще трошиш.

И ще надничат

нахално в душата ти,

ще я дращят

завистливи очи.

В самотни нощи

ще си струна разплакана,

с пендарени погледи после,

съня ще трошиш.

Като утро ще бъдеш

в полусън заобичано,

като пъстрооката, злачна трева,

приласкаваща вятъра,

с дъха му се сливаща

през окото на птица

да погледне света.

Мое малко момиче,

дръзко затичано,

хоризонта орисвам

да ти бъде врата!

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух