Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Луната

в облачна шепа е свита.

Поглежда ме

с дъждовни очи.

Тишина,

даже с дъх ненапита,

се пропуква

от мечти за звезди.

Тихо,

кротко проплаква небето.

Тихо и кротко

като помъдряла жена

осъзнала,

че там, във сърцето,

нейната сила

е слабост сега.

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!