напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



Наричане


Да се заровиш в пъстрооките петунии на баба

и да усещаш как попива лятото във теб.

Да си слънчева хетера и в кърваво да страда

всяка вечер залезът, разделяйки се с теб.

 

Да си като луната хипнотична нощем

що омагьосва даже вълчата душа

и ни взривява с желание да я докоснем,

с обещания безмълвни за прокудена тъга.

 

А в утрото да си като росата среброока,

която с ласки мие нозете на деня.

Пеперудите да пият от душата ти дълбока

най-слънчевите багри за своите крила.

 

Да си мечтата бленувана и сбъдната

и да се сбъдват леко твоите мечти.

С майчината вяра, неподкупната,

душата ми за теб наричане реди.

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух