Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Меките пръсти на тъжната нощ

разсъбличат дневна припряност.

Някой поема тихо по лунния мост

да дири в звездите своята цялост.

Тук съм.

Като клетва редена пред път

все се завръщам с вятърен полъх,

като хвърлена подкова зад гръб,

да ме намериш - поличба за радост...

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!