напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



Меките пръсти на тъжната нощ


Меките пръсти на тъжната нощ

разсъбличат дневна припряност.

Някой поема тихо по лунния мост

да дири в звездите своята цялост.

Тук съм.

Като клетва редена пред път

все се завръщам с вятърен полъх,

като хвърлена подкова зад гръб,

да ме намериш - поличба за радост...

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух