Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Мисля си,

дали се губят

рибите във океана

и птиците

какви ориентири имат,

та все откриват

вярната посока във небето.

И аз ли съм

слепецът най-голям

на таз планета,

та толкоз често

чувствам се изгубена,

останала далеч от твоя шепот?

Или заключила съм

всичките посоки във очите ти

и всички пътища

съм покорила на нозете ти,

а в мене зрънцето

космична дързост

кълни и в жажда избуява

и аз,

препъвана от мнима мъдрост,

посоки губя

и с вятъра се разпилявам...

като птица.

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!