Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Една крещяща въпросителна

и многоточие

пълзящо до безкрай...

А вън дъждът

шепти успокоително:

„За спящия сънят е рай...“

За спящия...

А ние, будните,

съня разпънали на кръст,

а ние жадните,

посоки свили в шепа пръст,

а ние блудните,

в бунище ровещи

от хорска суета,

пронизваме

душата с въпросителни

и изтича

през многоточия съня...

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!