Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

В един единствен миг се спрях. -

Без дъх.

Без мисъл и

без поглед.

Изгори ме

шепот на души,

оковани в норми и канони. -

Все за добро...

Затвор!

Зазидали сме

най-чистата си същност.

С лавини премълчани думи

извора затрупваме

и жадни ровим из очите си.

А суховеят бавно ни засипва.

Превръща ни

в пясъчни часовници.

Потъват думите нанякъде,

и ние омагьосани

се втурваме след тях.

Вятърът заплита мислите

като коси откраднали съня му...

на разсъмване.

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!