Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

По-щедра

от слънчеви пръсти през юни,

една усмивка чаровна

разлисти деня ми

и се търкулна задъхана

с песенен звън

между локви

и голи дървета на вън.

Дръзко вятъра яхна

в такт болеро,

на облака свъсен

забучи перо

от рисунката детска

загребало цвят

и дързост за усмивка

в заспалия град.

Покапа дъждецът

с дъх на мечти

да докосне човечето,

дето свито върви

и свъсена лелка,

и зъзнещ паваж,

и часовника горе -

на времето страж.

Светна градчето

с окъпан перчем.

Тоя ден ще е чуден,

от усмивка роден!

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!