Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

В тишината

мислите ми плуват

към онзи пристан,

на който си приседнал ти.

И пак смутена преминавам

по въжения мост

над оная дяволска река,

почерняла

от философско целомъдрие,

а страховете и съмненията ми

люлеят всяка стъпка

и се задъхва жаждата

да стигна твоя бряг.

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!