Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

И все се вслушвам

да чуя шума

на избоялите чувства,

като жадна юлска нива,

натежала

от сънища и от мечти,

узряла вече

в хляб и мъдрост

да се прероди.

А то е все едно

да си останала без дъх,

когато вятърът

те връхлети внезапно

и всичко

що редила си по път

превърне се във прах -

досадна и невзрачна.

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!