Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

В полунощ

светът ухае на звезди,

неокосените

ливади на безкрая

и вятърът

на пръсти се върти,

за да не сепне

сладката омая.

Не спи.

Светът ухае на звезди

и жадна

тишината се задъхва,

зъзне тръпна

да се приюти

в шепота

на споделена стъпка.

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!