напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



Колко?...


Да се заровиш в сините очи на времето

и да се чувстваш част от вечността.

Да се разтапят делникът и стремето

жулещо без милост жадната душа.

Да се повдига даже вятърът на пръсти,

за да ти шепне тайни с небесен вкус.

Да оживяват уличките с липите гъсти

за прегръдка от един забравен блус.

И пак затичана по баира на детството

да пилееш пендари от жълти листа,

с недокосната вяра във вълшебството

да прегръщаш и галиш нежно света.

Колко трябва?...

Миг.

Да се гмурнеш в очите на времето

и се чувстваш вече част от вечността.

Стопяват се и делникът, и стремето...

Миг...Задъхана, звънтяща тишина.

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух