Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Знаеш ли,

уморих се от великденски притчи.

Ето, пак Бога сме разпнали

и замеряме вярата с драмички.

Чудо очакваме, а очите сме стиснали

и наивно се молим,

молим на нищото...

Все си мисля, че храма сме сбъркали,

дето свещи ходим да палим,

боговете в себе си вързали,

на бутафорна вяра се молим.

А нещо в мене крещи.

Крещи!...

Излей своята болка!

Дай я на дъжда или вятъра.

И спри тая влудяваща гонка,

не изтезавай с дресировки душата,

че после рамката стяга

и в очите боде ли, боде

и...

Кажи ми, къде ще избягаш,

Щом всичко е в твойто сърце?

Изкрещи!

Изритай всяко старание

да се вместиш в храмова вяра.

Взриви дългото зимно мълчание

и свещ запали

на душата си пред олтара.

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!