Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Очите ти,

обсебени от спомени,

промушват се през мен

и потъват

някъде в дълбокото

на бледорозовите сънища.

Но жаждата

е повече от спомени,

строшили огледалото

на спящите води.

Жаждата

е вятърния дъх

в душата на глухарчето,

узряло вече

от корена си да се отдели

и да лети.

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!