Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Усещам,

ти познаваш

сънищата на водите,

разпиляли пътя си

по пясъчни следи,

пръстите им щедри,

разплитащи косите

на притаени

зад клепачите мечти.

Ала смирението

не пробужда тишината,

унесена

в утрешните спомени.

И все така се вслушва

в ехото вратата

на стъпки глъхнещи,

от себе си подгонени...

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!