Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Някъде,

където свършва днеска

и от пропуканото вчера

се ражда жадно Утре,

те сепва

усещането

за измамна свобода,

затворена в шепите

на горд самотник

и спираш

пред невидима врата.

Понякога,

дори в гората,

дървото е отшелник...

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!