Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Изстрелях минутата.

Мисълта-катапулт я запрати далече, далече...

Прескочих времето като досадна ограда

и ето ме вече отвъд.

Няма те...

Каква съм наивница!

Как съм очаквала точно сега

и ти

да прескочиш оградата?!

Големи сме.

Не става така.

Години се низаха

и къртиха малко по малко от нас.

Като вълни се разбиват в нозете ми

досадни, натрапени истини,

отмиват илюзии,

дързостта укротяват,

надявайки на душата ми

хомот след хомот...

И тогава видях я! -

оная малка, декоративна подкова,

която ти

ми подари преди двреме,

а аз...

я наредих на витрината...

Какво прави тук?...

Изведнъж всичко разбрах.

Наведох се,

бързо я метнах зад гръб

и хукнах

нататък, нататък, нататък...

А зад мен

витрини трошат се със трясък...

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!