напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



В тихите пространства


В тихите пространства

на осиротели мигове

затварям очи

и единствено там,

зад клепачите,

морето пак

с гласа ти шепти.

И улична котка

пак целува ръцете ми

преди да погълне

хапката милост...

Разбираш ли,

не късчето риба е важно.

Пак там

зад очите е скрита

нейната жажда.

И навярно,

когато блажено премижа

в душното пладне,

не залъкът риба,

а топла ръка

мисълта и ще грабне...

 

За това ми говори морето.

Нищо, че днес

от вчера

е толкоз далеко...

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух