напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



До следващия прилив


Отмина те.

Приливът отмина.

Далечни дълбини

зовяха твойто име,

но приливът отмина.

 

А беше време,

когато урагани

снагата ти дълбаха.

Тогава ти бе стряха.

И вяра бе,

и дързост,

за щастие магия

мечтите си,

в която мием.

И пореше

на бурите клепачите,

за да проглеждат

пропуканите истини от там...

 

Сега си сам.

Заседнал

в плитчините

на тъмносини спомени,

забиваш нокти

в кожата на времето

додето се пропука

и се разлее,

и вчера,

в днес и утре се прелее...

До следващия прилив.

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух