|
Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО] Нещата просто се случват......И все едно е какво си кроила в притихнали нощи с взривени желания... Тишината обримчва покоя с пресъхващи извори и напразно се молиш на вятъра. Тоя нежен разсипник!... Той може да пее и плаче, може леко да пролазва в твоята пазва, после с ледени пръсти да раздира плътта ти, за да прокапват от там отрезвяващи истини. Може... Но само птицата в тебе знае на крилете цената.
Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО] © Събка Митева. Всички права запазени! |