напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



Нещата просто се случват...


...И все едно е

какво си кроила

в притихнали нощи

с взривени желания...

Тишината

обримчва покоя

с пресъхващи извори

и напразно

се молиш на вятъра.

Тоя нежен разсипник!...

Той може да пее

и плаче,

може леко

да пролазва

в твоята пазва,

после с ледени пръсти

да раздира плътта ти,

за да прокапват от там

отрезвяващи истини.

Може...

Но само птицата в тебе

знае

на крилете цената.

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух