Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Тишината е храм,

в който

мислите шетат

като древни жрици

разпалващи

своята клада

в самота.

Някъде,

някой

засвири с тръба.

Странна,

протяжна мелодия,

чиито думи

са отдавна изпити.

Заваля.

Дъждът

изрони

сивата маска на утрото

и то

се усмихна през сълзи.

...Странна,

протяжна мелодия,

чиито думи

са отдавна изпити...

Всъщност,

не са нужни слова.

Разговарят душите.

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!