напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



Докосване


Тишината е храм,

в който

мислите шетат

като древни жрици

разпалващи

своята клада

в самота.

 

Някъде,

някой

засвири с тръба.

Странна,

протяжна мелодия,

чиито думи

са отдавна изпити.

 

Заваля.

Дъждът

изрони

сивата маска на утрото

и то

се усмихна през сълзи.

 

...Странна,

протяжна мелодия,

чиито думи

са отдавна изпити...

 

Всъщност,

не са нужни слова.

Разговарят душите.

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух