Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Терасата е моят двор,

а нежният градински дух

съм хванала

в пръстена саксийка.

Не е това

представата ми за простор

и не е моят тоя въздух.

Заплела съм се

като омагьосана пчела

затворена

в тиквена фунийка

от палавите пръсти на деца

надничащи във всеки цвят

да търсят спящи феи,

усмихващи се малко на инат

за гневното жужене

на своя пленник.

Садих цветя -

бог ми е свидетел -

с много обич.

Ала не се разтвориха

те в моята душа,

не съм създадена

за пръстена саксийка.

И като пчелата, бедната

бръмча ядосано

додето премалея,

а после...

излизам на терасата

градинският си дух

да преполея...

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!