напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



Премълчано


Мълча,

а мислите

се щурат из главата ми,

опитват се да те догонят,

да те разберат...

Дали и ти така

се вглеждаш във словата ми

и дириш

към душевната килийка път?

Пресрещаш ме със коси думи.

Понякога -

картечни изстрели,

понякога -

надничащи зад облаци слънца.

Благодаря ти,

че не ме засипваш

с измамни сладкодумия!

Благодаря...

...макар че,

честичко кървя.

Усмихвам се

на босите си истини,

ожулили нозе

по пътя си към теб.

Понякога се чувсвам

толкова измислена,

принадена във твоя ден...

А аз...

...просто искам

с боси длани

да замеся

от слънцето хляб.

Искам

с него да нахраня

делника ти недраг.

Не зная...

...дали ще стигне само

перцето за полет

и стига ли само

усмивка за пролет?

Дръзки мисли пътеки чертаят.

Все така ли

ще се скитам докрая?...

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух