Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Oпиянени

от пясъчно безвремие

попиваме контурите

на чужди измерения,

душите прекрояваме

без угризения.

А после...

радваме се на оазиса...

След дългото номадско лутане

в зелено

оцветяват се душите ни,

попиват

пъстрота зениците,

събуждат

в дланите ни птиците.

И ние -

скитниците кръстопътни

потъваме

в оазиси крайпътни

на кратки вечности обречени -

мигове

с доспехи разсъблечени...

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!