Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Думите ти са като въздишки

търкулнати в сънена трева,

разкъсват паяжинни нишки

приютили боса тишина.

Навярно са отронени случайно.

Отронени навярно на шега.

Захвърлени съвсем нехайно

в градината на моята душа.

Но аз долавям арфата във тебе,

долавям пръсти на творец,

душа като изяснено небе -

платно е чакащо ветрец.

И нищо, че словата са нетрайни

като целувките на първи сняг,

във тях кодираните тайни

събуждат желание за бряг,

изострените сетива взривяват.

И стряскаща е жаждата във нас,

жаждата без сметка да раздаваш...

А всъщност тя, за щастие е глад...

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!