Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Преди време,

на плачеща нощ в тишината

си казах:

„Един ден ще засенча зората -

толкова радост ще блика от мене!“

И дали защото

тия мисли в мен е посяла орисница,

или просто

от вярата в мойта промислица,

днес се събудих и прегърна ме чудото.

Не зная дали,

във сънят ми някой тайно е бродил,

с пеперудени пръсти

аромат екзотичен в дъха ми е сложил,

или просто е галил мойте коси,

но пристъпвайки,

в тая утрин съвсем прозаична

с нищо

от вчера и завчера не по-различна,

още колебливо очите отваряйки,

неотърсила

топлите, лепкави капчици сън,

непогледнала даже

през прозореца още навън,

се усетих сияеща, цяла

и чиста, и бяла,

и топла, и светла

като лъч гъделичкащ петата

на някоя

срамежлива пътека пълзяща в гората.

Та така...

Протегнах се днес и с усмивка в кревата

си казах:

„Днес ти засенчи зората!“

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!