Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Когато ме боли от тишина,

а мислите

трошат

на ледени кристалчета усмивките.

Когато побелява моята душа,

а чувствата

пищят

със ветровете вкладенците, мъртвите.

Когато се препъвам във страха,

а устните

кървят

премазани от думите - преглътнатите.

Когато се изцеждам във сълза,

а струните

мълчат

сепнати от пръстите - треперещите.

Тогава съм сама. И слаба съм...и силна

Сама...

Заставам

пред олтара на душата си.

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!