Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

В криптата на мойта самота

припламва вече

пламъчето на свещта -

мълчание.

Бавно се търкалят

нажежени думи,

тишината ми разтапят -

събудено желание...

Изхлузвам се

от тясната обвивка

на монотонно ежедневие -

какавида,

целуната от слънчева усмивка,

осъзнала свойто окриление...

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!