напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



Среднощен гост


Някой тихо в нощта ми дойде.

Шепа спомени изсипа на масата.

Просветляваше вече на изток небе,

тишината отдавна бе препълнила чашата.

 

Разделих по равно напитката

отлежавала дълго в мойто сърце.

Мълчешком приседнахме двамата

на по глътка тъга и изронени мигове.

 

Първо пихме за детски игри,

за слънца, начертани по пясъка,

за бурканите пълни с полски звезди -

как изгубват пленени, светулките блясъка...

 

После пихме за приятели верни,

за споделените тръпки безвремие,

за вяра, дръзки мечти, за покорени

бури и тъмни, затлачени могили-съмнения...

 

Последната глътка изпихме -

мътна, с дъх на цъфнал пелин.

Наздравица с нея не вдигнахме,

Просто всеки с мислите си - мълчим...

 

- Как се разделят приятели?

Питах го. Стана и тихо излезе.

Не каза. Може би няма раздели?

Веднага след него, слънчев лъч влезе...

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух