Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Как искам в душата си да те приспя,

да те люлея във камбанка от кокиче,

да мога днес и само днес да разтопя

пътеката от мен що те отвлича!...

Да можех, бих се преродила в цвят,

не в роза, не в зюмбюл или лютиче -

във детелина да се свия с тиха свян

с поличба за късмет да те закича.

Ще те целуне вместо мене онзи лъч -

най-нежният от звездната корона.

Една единствена целувка за из път -

звезда погледнеш ли, да те погали спомен.

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!