напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



Забравена


Захвърлена църковна камбана...

Спи,

а в душата й бурята стене.

Дълго дъха си с вятър дели

да разнася гласа и

като пеещо семе.

Самота.

Оглуша, онемя...

Забравата е страшна за всеки.

От изронени

спомени сънят затрептя,

ала тежко

като мараня над полето...

И все дочува

на твореца гласа,

що извая я като чашка на цвете:

„В тебе вливам на мяха дъха,

да разпалва жарави

спящи под пепел.

В тебе вливам и мойта душа

разтопена от болки

и жадна за песен.

В тебе вливам и вяра, и обич.

И сила, и дързост

в метала замесвам...“

Мълчи...

Забравена църковна камбана.

 

Като забравена църковна камбана

замлъкна и ти.

Но когато

с любов и мечти си замесен

дори онемяла,

в душата ти пак зрее песен.

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух